23 септември 2014 г. е, преди малко приключих с пренаписването на втората ми книга „Тук няма Аллах, а Пророкът е в отпуск”. Последна редакция, последна корекция. Дано този път успея най-сетне да я издам. Минаха цели седем години. С една издателка пробвах, после с втора, трета, четвърта, но не успях. Голям кърък е, не става и не става тази книга да види бял свят. Като че ли Аллах ме наказва за името, което съм й сложил. Смених един работен партнъор, втори, трети, сега четвърти. Този път трябва да стане, трябва да я издам тази книга.

С течение на годините много от обстоятелствата в книгата се промениха, някои за по-добро, други за по-лошо. Животът е странен, лесните неща стават трудно, а трудните неща стават лесно. Много ме измъчи тази книга, но вярвам, че като първата ще ми донесе голям успех. Вярвам в себе си, защото тези написани от мен неща съм ги изживял.

И накрая искам да благодаря на Роси Стефанова, Станислава Пецева, Малина Илиева, Илияна Матеева, които в различните етапи при написването на тази книга бяха близо до мен. Имаше и лоши моменти с тях, но имаше и добри. Вярвайте в доброто, само то ни остана.

Животът е да се живее! Един ден – за да умра. Всеки ден живея!

С любов: Сунай Ремзи